Швейцарското село Блатен е съществувало от векове, след което за секунди е изчезнало.

Учени, наблюдаващи планината Нестхорн над селото през последните седмици, са видели, че части от нея са започнали да се рушат и да падат върху ледника Бърч, оказвайки огромен натиск върху леда.

Малки скални и ледени свлачища са започнали да се свличат и 300-те жители на селото, и дори добитъкът им, са били евакуирани за тяхна собствена безопасност. Но всички се надявали нестабилната скала да се разпръсне постепенно в продължение на няколко седмици и след това всички да могат да се приберат у дома.

В сряда следобед тази надежда се е разбила.

Барбара и Ото Яги от съседното село Кипел са ремонтирали комина си. Майсторът е бил долу и е проверявал системата, когато изведнъж Барбара е казала: „Чу се силен трясък и светлините угаснаха.“

Отначало тя и Ото са си помислили, че майсторът е счупил нещо, но след това трясъкът, а сега и ревът, се е усилил и майсторът дотичал до тях по стълбите, викайки „планината идва“.

Кипел е на повече от 4 км от Блатен. Той и цялата долина скоро бяха покрити с прах. Самият Блатен беше напълно разрушен; домовете му, църквата му, уютният му хотел „Еделвайс“ ​​бяха сринати до основи.

Геолозите наблюдаваха ситуацията, затова Блатен беше евакуиран. Но никой, дори експертите, не очакваше такова огромно срутване.

„Бях онемял“, казва Матиас Хус, водещ специалист по ледници във Федералния технологичен институт в Цюрих. „Това беше най-лошият вариант, който можеше да си представим."

Хус беше наясно със ситуацията в Блатен - той и екипът му проверяват швейцарските ледници през цялата година и годишните им доклади показват ясно, ускорено размразяване, свързано с глобалното затопляне.

Блатен сега е погребан под скали и кал, а операцията по почистване е спряна, защото тоновете отломки са блокирали река Лонца, причинявайки риск от наводнение. Така че е твърде рано да се направи пълен анализ на това как точно се е случило това бедствие. Но Матиас Хус посочва, че макар Блатен да е най-голямото и най-драматично алпийско бедствие през последните години, то не е единственото.

„Виждаме много“, казва той, „и много от тези събития през последните години в Алпите са свързани с глобалното затопляне. Изглежда има съвсем ясна връзка, защото затоплянето влияе върху размразяването на вечната замръзналост, а вечната замръзналост е това, което стабилизира тези високи планини.“

Вечно замръзналата земя често се нарича лепилото, което държи планините заедно. Когато се размрази, планините се рушат и започват да се разпадат. В същото време ледниците се свиват и докато това се случва, разкриват планински склонове, които са нестабилни без дебелия си леден слой.

Тези опасности не са съвсем нови. Ледниците растат, отдръпват се и след това растат отново през вековете.

Сезонните лавини и свлачища обикновено имат своите редовни пътища надолу по планините. Алпийските общности са свикнали с това и Швейцария е била обстойно картографирана относно риска. Една от причините села като Блатен да са там, където са, е именно защото не мислят, че са на пътя на опасността.

Но през последните 20 години се е случила фундаментална промяна. Ледниците и вечната замръзналост се топят по-бързо от всякога.

Обемът на леда е по-малко от половината от това, което е било преди век, а някои ледници са изчезнали напълно, което кара алпийските общности да организират погребения за тях. Ако глобалното затопляне не остане в рамките на покачването от 1,5°C, договорено в Парижкото споразумение за климата, глациолозите вярват, че повечето ледници на Швейцария ще изчезнат до края на този век.

Досега голямата тревога беше загубата на ключов източник на прясна вода. Ледниците, често наричани водните кули на Европа, съхраняват снега през зимата и го освобождават постепенно през лятото, пълнейки реки и напоявайки посевите.

Но Блатен бие нови тревожни камбани. Въпреки целия мониторинг и картографиране на риска, бързото размразяване прави много трудно точното прогнозиране на опасността.

Жителите на Блатен бяха евакуирани, но това се смяташе за предпазна мярка, докато нестабилните скали и лед се стопяваха постепенно. Властите не искаха никой да пострада.

Въпреки че един 64-годишен мъж е в неизвестност, евакуацията спаси стотици животи. Но хората в Блатен загубиха всичко останало. Едва ли е останала къща, всичко е заровено под тонове скали и кал. А Хус се опасява, че Блатен може да е знак за неща, които предстоят.

„Това наистина поставя под въпрос живота във високите планини“, казва той. „И не бих изключил, че в бъдещето и други села ще бъдат унищожени.“

Един ден след трагедията в Блатен, местните жители се събраха в църквата в съседното село Вилер, за да отбележат Възнесение Господне. Бяха отслужени молитви за онези, които бяха загубили домовете си, и за бъдещето на общността.

„Всички се познаваме тук“, каза една жена. „Долините ни са малки, това ни сближава. Има истинско състрадание.“

Други обаче изразиха страха, който се е разпространил из цялата страна.

„Ужасно е. Загубили сме всичко. Няма какво да направим“, каза друга жена. „Можем да плачем, но не можем да плачем вечно“, добави възрастен мъж. „Трябва да вярваме в Бог, че Той ще ни помогне, за да може животът да продължи.“

Или, както го е казал Матиас Хус, „Това наистина е събитие, което ще бъде доста решаващо за Швейцария и за начина, по който възприемаме планините.“ /Източник: Днес.бг