МИГ Радомир-Земен продължава информационната кампания насочена към популяризиране на местното културно-историческо наследство от Средновековието до наши дни, представяйки информация за значимите личности, събития и църковно наследство на територията.

Църква „Свети Николай Мирликлийски“, село Чуковец, община Радомир

Църквата „Свети Николай Мирликлийски“ е късносредновековна, първоначалното ѝ изграждане може да бъде датирано към XVI-XVII в. Това е единственият храм на територията, който не е разрушаван от турците по време на Османското владичество и е разширен и преустроен през Възраждането (1865 г.). Старата, средновековна част на църквата представлява малка, псевдотриконхална сграда, която вероятно е била частично разрушавана още през средновековието – носи белези на преизграждане. През Възраждането (1865 г.) е била разширена с просторно помещение на запад. 

Тук е открит ценен книжовен паметник – четириевангелие от средата на XVI век, писано в Света гора.

Но най-ценното в храма са уникалните стенописи, истинско бижу от съкровищницата на българското културно и историческо наследство. Стенописната украса на черквата е в два живописни слоя: първият нанесен през средновековието и вторият през Възраждането. Особено интересни са изображенията на сцени от Страшния съд, които украсяват южната външна стена на фасадата, като особено впечатляващи и въздействащи са тези с Грехопадението. На южната стена отвън на храма много ясно се вижда известната творба на Никола Образописов (1828–1915 г.) „Вражалица“.

Местоположение:

- с. Чуковец, общ. Радомир;

- в югозападния край на селото, недалеч от неговото средище.

Църква „Света Петка“, село Радибош, община Радомир

Църквата „Света Петка“ е късносредновековна, изградена най-късно към края на XVI в. През XIX в. (1847 г.) църквата е била разширена на запад. Това е периодът, през който тя е била и главен енорийски храм, на откритата през 1743 г. Радибошката енория. През 1826 година при църквата се открива първото в Радомирско килийно училище.

Църковната сграда се състои от две части: стара – средновековна и нова – възрожденска. Старата част представлява малка, еднокорабна псевдотриконхална църква. Цялата вътрешност на храма е изписана със стенописи. От пояса на правостоящите светци най-добре са запазени изображенията на Великите църковни отци – Св. Анастасий, Св. Никола, Св. Йоан Златоуст и Св. Григорий Богослов. Стените от новата част на храма също са украсени със стенописи. Красивият иконостас е дело на Младен Янков Благоев (1800-1877 г.) от Радибош, който е учил резбарство в Света гора.

В храма е открита една от първите старопечатни книги издадени в българската печатница в Венеция, започнала да работи през 1519 г. Книгата представлява Празничен миней от 1538 г., в който за първи път се печатат произведения на български автори. Към нея са подвързани и 16 страници от ХV в., с писания на книжовника Владислав Граматик. Реликвата била подарена на църквата „Света Петка“  през 1784 г. от жител на село Косача на име Велко. Минеят се съхранява в Националния исторически музей – София. 

Църквата е обявена за Паметник на културата. Днес тя е напълно възстановена и е периодично действаща.

Местоположение:

- с. Радибош, общ. Радомир;

- в югоизточна посока от центъра на селото, югозападните склонове на Черна гора.

Информационната кампания е част от изпълнението на проект за съвместно партньорство „От Средновековието до наши дни – популяризиране на значими личности, събития и църковно наследство на териториите на МИГ Раковски и МИГ Радомир-Земен“. Проектът се изпълнява съгласно Административен договор № РД 50-45/18.07.2024 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ от мярка 19 „Водено от общностите местно развитие” от ПРСР 2014 - 2020 г.