МИГ Радомир-Земен стартира информационна кампания насочена към популяризиране на местното културно-историческо наследство от Средновековието до наши дни, представяйки информация за значимите личности, събития и църковно наследство на територията.

Цар Гаврил Радомир

Историята на цар Гаврил Радомир е белязана от героизъм на бойното поле и трагичен край, предаден от собствения си братовчед.

Управлението на българския цар Гаврил-Роман Радомир било твърде кратко – само 9 месеца и няколко седмици: от 15 октомври 1014 до август 1015 г. Син на цар Самуил (997-1014) от брака му с Агата, дъщерята на Йоан Хризилий, протевона на Драч. Роден около средата на 70-те години на Х век, при възкачването си на българския престол Гаврил Роман-Радомир бил приблизително на 40-годишна възраст.

Името „Гаврил“, дадено на Самуиловия син, отразява родовата връзка на „комит Никола“ и потомците му с Крумовата династия. Името Гаврил носят един от братята и един от синовете на княз Борис-Михаил, съответно брат на цар Симеон Велики. В рода на Комитопулите имената  Никола, Рипсимия, Давид, Мойсей, Арон, Самуил, Иван Владислав, Гаврил-Роман Радомир, Теодора-Косара, Мирослава, Петър Делян, Прусиан, Алусиан, Арон, Траян, Радомир, Климент и Катерина са характерни за Крумовата династия.

За ранните години на Гаврил Радомир се знае малко. Физически силен, съобразителен и смел, още от юношеските си години, като престолонаследник придружава постоянно своя баща във военните му походи, където получава отлична подготовка във военното дело и управлението.

На 14 юни 987 г. по подозрение, че клони към ромеите и при опит да похити върховната власт в Българското царство, комитопулът Аарон и неговото семейство били безпощадно избити по заповед на малкия му брат Самуил в болярската резиденция Разметаница (при дн. с. Палатово, Дупнишко). Гаврил-Роман Радомир се застъпил за живота на своя братовчед, Аароновия син Иван-Владислав. Последният бил пощаден от Самуил.

Гаврил Радомир участва в битката при р. Сперхей в Тесалия през 996 г., в която и двамата със Самуил са ранени. Синът прикрива тялото на останалия в безсъзнание Самуил с труповете от бойното поле. Преструват се на убити, за да дочакват нощта и се спасяват благополучно.

През 998 г. сключва брак с принцеса Маргьорита – дъщеря на унгарския владетел Геза Унгарски. Ражда им се син – Петър Делян, но бракът се разтрогва по политически причини. Влюбва се в пленената красавица Ирина Каматерос/ Радомирова от гр. Лариса и се жени за нея. От този брак се раждат петима синове и две дъщери.

Гаврил Радомир проявява героизъм в сражението при Беласица. През 1014 г. отблъсква налитащите ромеи, които вече са обградили цар Самуил и заплашват да го убият или пленят. Качва баща си на коня си и го спасява в крепостта Прилеп. При р. Струмица посреща смело един византийски отряд и убива с копието си предводителя му Теофилакт – най-близкия приятел на Василий ІІ Българоубиец. Веднага след смъртта на баща си, Гаврил Радомир е коронясан за цар на България. Василий ІІ е изпълнен с омраза към младият български владетел и през пролетта на 1015 г. напада Битоля, като изгаря до основи царските дворци.

Гаврил Радомир му изпраща писмо, в което обещава „подчинение и покорност”, но императорът разбира, че обещанията са фалшиви и продължава настъплението като превзема крепостта Мътен. Тогава идва и вестта, че българският цар е убит по време на лов /август 1015 г./ от своя братовчед Иван Владислав – същият, когото Гаврил Радомир така горещо защитава и спасява от екзекуция преди 8 години.

Град Радомир със своята многовековна история е свързан с името на своя „патрон“ цар Гаврил Радомир. Градът никога не е променял своето име. Близостта на град Радомир, на около двайсет километра северно от Разметаница (при село Палатово, Дупнишко), където вероятно са били родовите имения на комит Никола и неговите наследници, дава основания на някои историци да допуснат че Разметаница може да бъде „огнището на Самуиловата държава“, а град Радомир носи името на Самуиловия син Гаврил Радомир. Известно е, че някои събития от края на Х и началото на ХІ в. съвпадат по място и се свързват с неговото име. Аргумент в подкрепа на гореизложеното е съхраненият в местната фолклорна памет топоним (топонимия – наука, занимаваща се със значението и имената на географските обекти) град Радомир, съхранил личното име на цар Гаврил Радомир през столетията.

Архимандрит Зиновий поп Петров – деятел за освобождението на Радомирско и за развитието на просветното дело

Роден на 12.08.1838 година в село Враня стена, община Земен. Архимандрит Зиновий поп Петров (светско име Захари) е забележителна личност с огромен принос за освобождението на Радомирско и за развитието на просветното дело в този край. Роден е в семейството на поп Петър Цветков, свещеник в Пещерския манастир и презвитера Велика. Духовник, учител, поборник, книжовник, общественик. Първоначално учи в селото на баща си. През 1856 година е в Рилския манастир, 1858 година е в Ниш на служба в метоха на манастира. Следващата година 1859 се завръща в Рилския манастир и е подстриган за канонарх (Захари Рилец). Напуска манастира през 1860 година и става помощник на берковския таксидиот отец Герман. После Захарий става четец и певец в църквата на Добридолския манастир и през 1856 година е ръкоположен за дякон, като приема името Зиновий. През 1872/73 година в Радомир е учредено класно училище с директор и първи учител Архимандрит Зиновий поп Петров от село Враня стена. Тук той едновременно с учителската работа върши и своето революционно дело. Дейно участва в създаването на революционни комитети в Радомирско. Познавал се е с Левски и бил негов пълномощник в Радомирско по комитетските дела. Освен че е участвал в Освобождението на Радомир, за него може смело да се твърди, че е допринесъл и за реформа в българското образование.

След Освобождението е назначен за инспектор на Радомирско учебно окръжие, а после дълги години е учител в Кюстендилското педагогическо училище. Преди смъртта си архимандрит Зиновий подарява богатата си библиотека на едно от радомирските първоначални училища, което започва да носи неговото име. През 1897 г. е награден от Министерство на народното просвещение с „Народен орден за граждански заслуги“ – пета степен Кавалерски кръст.

Краят на живота му настъпва на 24.03.1911 година, а Начално училище „Архимандрит Зиновий“ - Радомир е единственото училище, което носи името му.

В село Враня стена, родното място на архимандрит Зиновий, е издигнат военен паметник „на ЗАГИНАЛИТЕ за РОДИНАТА ВЕЧНА СЛАВА“, посветен на бореца за свобода. В град Радомир има бюст-паметник на Архимандрит Зиновий, изработен от скулптора Евгени Кузманов.

Информационната кампания е част от изпълнението на проект за съвместно партньорство „От Средновековието до наши дни – популяризиране на значими личности, събития и църковно наследство на териториите на МИГ Раковски и МИГ Радомир-Земен“. Проектът се изпълнява съгласно Административен договор № РД 50-45/18.07.2024 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ от мярка 19 „Водено от общностите местно развитие” от ПРСР 2014 - 2020 г.