Мощното климатично явление Ел Ниньо продължава да се засилва и може да достигне своя пик през декември 2026 г. Според прогнозите на Световната метеорологична организация то ще повлияе на глобалните температури и валежите, като някои страни може да преживеят месеци, сковани от студ и сняг.

Въпреки тревожните заглавия за предстоящи продължителни студове обаче, Ел Ниньо не означава автоматично, че Земята ще бъде обхваната от три месеца непрекъснати ледени температури.

Световната метеорологична организация (СМО) предупреждава, че явлението продължава да се развива и може да се превърне в едно от най-силните регистрирани от 1950 г. насам.

В актуализацията си от 8 октомври организацията посочва почти 100% вероятност Ел Ниньо да продължи до февруари 2027 г. Очаква се най-силното му проявление да бъде през декември, когато температурите на морската повърхност в централната и източната част на екваториалния Тихи океан могат да достигнат изключително високи стойности.

Ел Ниньо е естествено климатично явление, което обикновено се повтаря през интервали от две до седем години. То възниква при необичайно затопляне на повърхностните води в определени части на Тихия океан и може да промени метеорологичните условия в различни региони на света.

За официалното му установяване се използва, наред с други показатели, устойчиво повишение на температурата на морската повърхност с поне 0,5°C над климатичната норма в определен район на тропическия Тихи океан.

Прогнозите сочат, че средната температурна аномалия на морската повърхност през октомври, ноември и декември може да достигне около +3,7°C спрямо определената климатична норма.

Ако тази стойност бъде потвърдена, тя би надминала предишния максимум от около +2,6°C, отчетен през периода ноември 2015 г. – януари 2016 г.

Подобно развитие би било знак за изключително силно събитие с потенциал да окаже значително влияние върху атмосферната циркулация и разпределението на валежите в световен мащаб.

Генералният секретар на СМО Селест Сауло подчертава, че явлението вече е добре установено и се засилва бързо. По думите ѝ то може да промени температурните и валежните модели в различни части на планетата.

Една от основните причини за безпокойство е възможното въздействие на Ел Ниньо върху зимното време в Северозападна Европа.

През есента и началото на зимата явлението може да бъде свързано с по-влажни и бурни условия. По-късно през сезона обаче е възможно да се увеличи вероятността от студени периоди, особено ако настъпят промени в циркулацията на въздуха над Арктика и Северното полукълбо.

Това не означава, че студът ще бъде постоянен или че цялата страна непременно ще преживее продължителни замръзвания. Ел Ниньо влияе върху вероятността за определени метеорологични сценарии, но не може самостоятелно да определи времето над някой континент за конкретен период.

За реалното развитие на зимата ще имат значение и други атмосферни процеси, включително положението на струйното течение, атмосферното налягане и състоянието на полярния вихър.

Според Лабораторията за химични науки към Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ (NOAA) силното Ел Ниньо може да благоприятства нарушения в полярния вихър, особено към края на зимата.

Полярният вихър представлява област на циркулиращ студен въздух, обградена от силни западни ветрове високо в стратос

ферата. Когато тази циркулация отслабне или се наруши, вероятността за проникване на студен въздух към по-южни ширини може да се увеличи.

Един от възможните механизми е внезапното стратосферно затопляне, процес, при който температурите високо в атмосферата се повишават рязко и полярният вихър може да отслабне.

Подобни събития понякога се свързват с по-продължителни застудявания в части от Европа и Северна Америка.

Освен възможните промени в зимното време, явлението има значение и за глобалните температури. СМО обяснява, че Ел Ниньо не създава нова топлина, а променя разпределението на топлината, натрупана в океана. При силно събитие част от тази топлина се освобождава към атмосферата, което може допълнително да повиши средната температура на планетата, пише Телеграф