Медицината не е параван за гафове. Тя е наука и изкуство да се помага за опазване здравето и живота на хората, а не да бъдат увреждани и да се злоупотребява с тях.

Всички граници са преминати – и научни, и професионални, и етични. Трябва да се сложи край на тази безпрецедентна злоупотреба с власт. Недопустимо е да се използва медицината толкова безпардонно, за да се прикрият поредните политически гафове и скандали!

Това предложение за удължаване на карантината щеше да е срам за професията, ако не беше престъпно. Обстоятелството, че действието е извършено от лекари спрямо пациенти, подкрепя основанието за търсене на наказателна отговорност на НОЩ за причинени вреди. Животът на милиони хора попадна под ударите на епидемичните мерки. Здравето на хиляди хора се влоши и мнозина загубиха живота си, защото нямаха достъп до здравеопазване, поради карантинните безумия на НОЩ. Тук не става въпрос за грешка по непредпазливост, небрежност или некомпетентност. Тук става дума за съзнателни и целенасочени действия, чийто краен ефект е известен на извършителите. Става дума за въвеждане в заблуждение и манипулации с цел всяване на страх и паника, и още по-лошо, злоупотреба с доверието от пациент към лекар, което е довело до увреждане. Ограничени са конституционни права и свободи, нанесени са материални и морални щети с дълготрайни последици. НОЩ трябва да понесат своята отговорност, в т.ч. и наказателна.

1. Абсолютна лъжа е, че заразените от Доспат и Сърница са болни. Повечето са с положителен тест, но не са болни.

2. Няма повишаване на заболеваемостта в страната. Има огнища, които са възникнали вследствие на заразяване на пациенти в болнични заведения и след това са разпространили заразата в семействата си и на работните си места. Такива са случаите в Сливен, Смолян, Пазарджик, Доспат, Сърница. Няма огнища поради масово неспазване на социалната дистанция и хигиена в страната.

3. Безотговорно е при проблеми в организацията на работа в няколко лечебни заведения да се иска удължаване на епидемичните мерки в цялата страна и то с мотив „заради граничния контрол“.

Никой от отчаяните опити на НОЩ няма да скрие некомпетентността на МЗ, проблемите в здравеопазването, повсеместните скандали заради корупция и злоупотребата с власт.

Както отлично знаят хирурзите, когато гангрената на един крайник заплашва да отрови целия организъм, се налага ампутация. Е, същото е и в политиката.

П. С. И разбира се, сценарият за отклоняване на вниманието от скандалите влезе незабавно в ход:

…
След 4 месеца грешни изводи, от СЗО направиха фундаментално откритие, че асимптомните носители на SARS-COV-2 рядко заразяват контактните си. Само след ден настъпи лека корекция в позицията и едно витиевато обяснение, че така било ама още не било съвсем така, защото нямало много публикации, че е съвсем така. Сигурно са почерпали опит от нашите МЗ и НОЩ как се нагаждат становища към ситуации.

Докато се натрупат научни данни и в проява на нови изблици на псевдоепидемиологична мисъл от НОЩ, току виж МС да са предприели удължаване на извънредното положение. Защото напоследък доста скандали се понасъбраха за потулване. Поне в едно сме сигурни, ще направят каквото им е изгодно на тях.

А истината? Е, истината е дъвка за простосмъртните, докато избраните си разпределят порциите.
…
Удължиха мерките, които били най-меките, но пък дали по-добри резултати от рестриктивните в други страни. Очевидната логика на подобно изказване показва, че въпросът е не в ограничаване свободите на всички хора, а в активното откриване на огнища и прилагане на ПРАВИЛНИТЕ мерки, спрямо ПРАВИЛНИТЕ хора, на ПРАВИЛНИТЕ места.
Резонно е да се запитаме, а досега какво пречеше да бъде взето подобно решение. Отговорът не е свързан с медицинската наука.

Все пак, по-безопасно е да се задават журналистчески въпроси, които имат безспорна характеристика: „Какво може да се прави и се прави за подобни КЛЪСТЪРНИ ПРОЯВИ на заразата, тъй като на много места работят много хора и те са в пряк контакт със себе си?“ – от сутрешния брифинг.

Това последното ми напомни щастливите времена, когато свободата беше безплатна. Много обичам да си разказваме с моя приятел Владимир Чукич Vladimir Chukich, брилянтен художник и джазмен, една история. Ателието му се намира в края на кърджалийското село Тополчани, току на брега на язовира. Та, той имаше двама съседи – бай Ахмед Ахмед и бай Мехмед Мехмед. Когато Владо организираше артистични сбирки, двамата старци идваха притеглени от непреодолимото любопитство на хора закопнели за раздумка. Изправяха се насред стаята мачкайки каскет със загрубелите си ръце и пристъпяха смутено от крак на крак. После изведнъж се оживяваха и тържествено съобщаваха: „Идвам да се представя на самосебе си!“. Всички очаквахме с нетърпение момента на тази натурално уважителна церемониалност. Радвахме се на естествената им жажда за досег с изкуство, което не разбираха, но харесваха как ги кара да се чувстват.

Разказвам тази случка, защото се замислих за ей това „самосебе си“, изпълнено с много дълбок подтик към осъзнаване. И се питам – как можахме да си причиним всичко това на САМОСЕБЕ СИ – калинки, мисирки, тулупи …?/Източник:nbox.bg