Чумата се причинява от Yersinia pestis – зоонозна бактерия, която обикновено се среща при дребни бозайници и техните бълхи. При заразените с Y. pestis симптомите често се проявяват след инкубационен период от един до седем дни. Чумата може да бъде бубонна, септицемична и белодробна. Тя се предава между животни и хора чрез ухапване от заразени бълхи, при директен контакт със заразени тъкани и чрез вдишване на инфекциозни частици от дихателните пътища. Заразата може да протича много тежко при хората. Лечението с антибиотици е ефективно срещу бактерията, причиняваща чума.

Хората могат да се заразят чрез:

• ухапване от заразени бълхи, които пренасят инфекцията;

• незащитен контакт със заразени телесни течности или замърсени материали;

• вдишване на инфекциозни частици от дихателните пътища на пациент с белодробна чума.

Чумата е много тежко заболяване при хората, особено когато бактерията се разпространи в кръвообращението (септицемична чума) или инфектира белите дробове (белодробна чума). Ако не бъде лекувана, смъртността е от 30 до 100%. Белодробната и септицемичната форми са смъртоносни, ако не бъдат лекувани навреме.

Белодробната чума е особено заразна и може да предизвика тежки епидемии чрез предаване от човек на човек чрез инфекциозни частици от дихателните пътища.

В исторически план чумата е била причина за широко разпространени пандемии с висока смъртност. През XIV век тя е известна като „Черната смърт“.

Тогава тя причинява смъртта на повече от 50 милиона души в Европа. Днес чумата се лекува успешно с антибиотици, а прилагането на стандартни предпазни мерки може да предотврати заразяването.

Видове чума

Съществуват три основни клинични форми на инфекция с чума - бубонна, белодробна и септицемична.

• Бубонната чума е най-честата форма на заболяването и се причинява от ухапване от заразена бълха. Чумният бацил Y. pestis прониква в организма през мястото на ухапването и се придвижва по лимфната система до най-близкия лимфен възел, където се размножава. След това лимфният възел се възпалява, става напрегнат и болезнен и се нарича „бубон“.

В напредналите стадии на инфекцията възпалените лимфни възли могат да се превърнат в отворени рани, изпълнени с гной. Предаването на бубонна чума от човек на човек е рядко. Тя може да прогресира и да се разпространи към белите дробове, причинявайки белодробна чума, или към кръвообращението, причинявайки септицемична.

• Белодробната чума или чума, засягаща белите дробове, е най-вирулентната форма на заболяването. Инкубационният период може да бъде само 24 часа. Всеки човек с белодробна чума може да предаде заболяването на други хора чрез частици от дихателните пътища.

Нелекуваната белодробна чума може да бъде смъртоносна, ако не бъде диагностицирана и лекувана своевременно. Въпреки това процентът на възстановяване е висок, ако заболяването бъде установено и лекувано навреме (в рамките на 24 часа от появата на симптомите).

• Септицемичната чума възниква, когато Y. pestis се размножава бързо в кръвообращението. Тя може да се развие от всяка друга форма на чума. Може да доведе до тежки усложнения, включително органна недостатъчност, увреждане на тъканите, дихателна недостатъчност и кървене под кожата. Септицемичната чума е смъртоносна, ако не бъде лекувана.

Признаци и симптоми

Признаците и симптомите могат да се различават в зависимост от вида на чумата.

• Симптомите на бубонната чума обикновено включват внезапна поява на висока температура, втрисане, главоболие и болки в тялото, слабост, повръщане и гадене. При бубонната чума могат да се появят и болезнени и възпалени лимфни възли.

• Симптомите на белодробната форма се появяват бързо след заразяването (понякога за по-малко от 24 часа). Те включват тежки респираторни симптоми като задух и кашлица, често с храчки, примесени с кръв.

• Симптомите на септицемичната чума включват кървене под кожата, а в някои случаи и синкаво оцветяване на кожата (цианоза) и отмиране на тъканите (некроза) на крайниците. Заболяването може да доведе и до полиорганна недостатъчност и тежки затруднения с дишането.

Къде се среща чумата?

Като заболяване по животните чумата се среща на всички континенти, с изключение на Океания. Риск от чума при хората съществува навсякъде, където съжителстват естествени огнища на чума (бактерията, животински резервоар и преносител) и човешко население.

Епидемии от чума са възниквали в Африка, Азия и Южна Америка, но от 90-те години на XX век повечето случаи при хора са регистрирани в Африка, особено в Демократична република Конго и Мадагаскар. В Мадагаскар случаи на бубонна чума се регистрират почти всяка година по време на епидемичния сезон (между септември и април).

Диагностициране на чумата

Потвърждаването на чума изисква лабораторно изследване. Най-добрата практика е Y. pestis да бъде идентифицирана в проба от гной от бубон, кръв или храчки. Специфичен антиген на Y. pestis може да бъде открит чрез различни методи. Един от тях е лабораторно валидиран бърз тест с тест-лента, който сега се използва широко в Африка и Южна Америка.

Лечение

Нелекуваната белодробна чума може бързо да доведе до смърт, затова ранната диагностика и лечение са от съществено значение за оцеляването и намаляването на усложненията. Антибиотиците и поддържащата терапия са ефективни, ако пациентите бъдат диагностицирани навреме.

Белодробната чума може да бъде смъртоносна в рамките на 18 до 24 часа от началото на заболяването, ако не бъде лекувана, но обичайните антибиотици за ентеробактерии (грам-отрицателни бактерии) могат ефективно да излекуват заболяването, ако бъдат приложени навреме.

Превенция

Превантивните мерки включват информиране на хората, когато в тяхната среда има зоонозна чума, и съвети да предприемат предпазни мерки срещу ухапвания от бълхи и да не боравят с трупове на животни.

Хората трябва да избягват директен контакт със заразени телесни течности и тъкани. Трябва да се вземат предпазни мерки при работа с потенциално заразени пациенти и при вземане на проби.

Ваксинация

СЗО не препоръчва ваксинация, с изключение на групите с висок риск (като лабораторния персонал, който е постоянно изложен на риск от заразяване, и здравните работници).

Управление на огнища на чума

Откриване и прекъсване на източника на инфекцията. Трябва да се идентифицира най-вероятният източник на инфекцията в района, в който са били изложени на заразата случаите при хора, като обикновено се търсят райони с множество случаи на смърт на дребни животни. Необходимо е да се приложат подходящи процедури за превенция и контрол на инфекциите. Контролът на преносителите (бълхите) трябва да се извърши преди контрола на гризачите, тъй като унищожаването на гризачите преди бълхите ще накара бълхите да преминат към нови гостоприемници.

Защита на здравните работници. Те трябва да бъдат информирани и обучени за превенция и контрол на инфекциите. Работещите в пряк контакт с пациенти с белодробна чума трябва да използват стандартни лични предпазни средства и да получават антибиотици (химиопрофилактика) за период от седем дни или поне докато са изложени на контакт със заразени пациенти.

Осигуряване на правилно лечение. Трябва да се провери дали пациентите получават подходящо антибиотично лечение и дали има достатъчни запаси от антибиотици.

Изолиране на пациентите с белодробна чума. Пациентите трябва да бъдат изолирани, за да не заразяват други хора. Осигуряването на маски за пациентите с белодробна чума може да намали разпространението на инфекцията.

Наблюдение. Близките контакти на пациентите с белодробна чума трябва да бъдат идентифицирани и наблюдавани, както и да им бъде предоставена седемдневна химиопрофилактика. Тя трябва да бъде осигурена и на членовете на домакинството на пациенти с бубонна чума.

Вземане на проби. Пробите трябва да бъдат внимателно взети, като се използват подходящи процедури за превенция и контрол на инфекциите, и да бъдат изпращани в лаборатории за изследване.

Дезинфекция. Препоръчва се редовно миене на ръцете със сапун и вода или използване на дезинфектант за ръце на алкохолна основа. По-големи площи могат да бъдат дезинфекцирани с 10% разредена домакинска белина (приготвена прясна всеки ден).

Осигуряване на безопасни погребални практики. Не се препоръчва ритуално пръскане върху тялото на починали със съмнение за белодробна чума. Тялото трябва да бъде покрито с кърпа или абсорбиращ материал, напоен с дезинфектант.

Наблюдение и контрол на чумата

Наблюдението и контролът на чумата изискват изследване на животинските видове и бълхите в региона, които пренасят заболяването. Друга задължителна практика е разработване на програми за управление на околната среда, за да се разбере естественият зоонозен цикъл на заболяването и да се ограничи разпространението му.

Редовното наблюдение на животинските популации, при които е известно, че се среща чума, съчетано с бързи действия при установяване на огнища сред животните, е помогнало за намаляване на броя на огнищата на чума при хората. Информираните и бдителни здравни работници, подкрепени от ангажирани общности, са от решаващо значение за своевременното откриване и ефективния контрол на огнищата на чума. Заедно те улесняват ранната диагностика и лечение, идентифицират рисковите фактори, укрепват наблюдението на хората и животните и гарантират бързото докладване на случаите на органите на общественото здравеопазване. /Източник: Нова ТВ