Безсънието може да изтезава човечеството от древни времена, но през последните 20 години учените постигнаха огромен прогрес в разбирането на хроничната липса на сън. Днес тя е един от най-разпространените психологически проблеми в глобален мащаб, като близо една трета от възрастното население съобщава за чести симптоми на инсомния.

Безсънието не идва само

Една от най-големите промени в научния подход е отхвърлянето на термина „вторична инсомния“. В миналото се смяташе, че безсънието е просто следствие от други заболявания като диабет, хипертония, депресия или щитовидна болест. Поради това лекарите рядко се опитваха да лекуват самия сън, надявайки се той да се оправи след лечение на основната болест.

В началото на ХХI век обаче доказателствата показаха, че това е грешка. Безсънието често предшества или надживява основното заболяване. Нещо повече – изследванията сочат, че ако излекувате съня си, състоянието ви при депресия, хронична болка, сърдечна недостатъчност и дори посттравматичен стрес може значително да се подобри.

Кой е най-застрашен?

Данните показват, че инсомнията засяга почти всеки, но някои групи са по-уязвими:

• Жените: Заради хормонални колебания, бременност, менопауза и по-високи нива на тревожност.
• Възрастните хора: Биологичните промени в цикъла на съня стават по-осезаеми.
• Хората с по-нисък социално-икономически статус: Поради натрупване на социални и психологически рискови фактори.

Капанът на будното състояние

Един от най-вредните навици, които развиваме, е да лежим в леглото и да се опитваме да заспим насила. Учените са установили, че престоят в леглото в будно състояние води до „когнитивно възбуждане“ – мозъкът ви се научава да спира да свързва леглото със съня.

Златното правило: Ако не можете да заспите, станете! Направете нещо успокояващо – четете, слушайте тиха музика или правете дихателни упражнения. Върнете се в леглото едва когато почувствате истинска сънливост.

Какво е решението?

Въпреки че много пациенти посягат към приспивателните, те не са дългосрочно решение поради риск от зависимост, замаяност и когнитивни нарушения. Новият клас лекарства (DORA – двойни антагонисти на орексиновите рецептори) са по-безопасни, но все още липсват данни за дългосрочната им употреба.

„Златният стандарт“ в момента е Когнитивно-поведенческата терапия за инсомния (CBT-I). Тя включва техники за промяна на поведението и умствената дейност преди сън. За съжаление, тя все още е труднодостъпна в клиничната практика поради липса на финансиране и подготвени кадри, което тласка хората към онлайн платформи за самопомощ (като Sleepful), които са добра безплатна алтернатива. /Източник: sciencealert