Водещата на новините по Би Ти Ви Лиляна Боянова вече осма година тъгувала по починалия си дядо. Журналистката не можела да си прости, че не успяла да се сбогува с него и да го изпрати достойно в последния му земен път, пише Ретро.бг.

Когато научила за нещастното събитие, била на работа, а тогавашните й шефове не й дали разрешение да отпътува към родната си Монтана моментално. Сълзите и молбите й към тях не им подействали състрадателно и от този ден насам новинарката се борела със съвестта.

Навръх поредната годишнина от смъртта му, Лиляна изплака душата си, написвайки следното:

„Преди 8 години на този ден дядо Иван си отиде. Душичката му отлетя като врабче към небето. И до днес съжалявам, че не успях да му кажа колко много го обичам. Ей така, за последно. Да го видя и да го прегърна. Бях далеч. Бях на работа. Дядо много ме обичаше. Научи ме да чета на 5. Рисуваше ми рисунки. Четеше ми приказки. Купи ми първата ми енциклопедия. Научи ме как да правя хербарий и знаеше на латински имената на всички растения. Научи ме да смятам. Винаги на Коледа украсявахме елхата заедно. Дядо ми казваше “Лиленце”. Той имаше детското любопитство за света. И много искаше правнуци. Но така и не успя да види Камен. Просто не го дочака... Надявам се да му е леко на душичката там горе. Знам, че ме гледа от небето и ми помага. И мисля за него всеки ден“.

Красавицата от нюзрума на Би Ти Ви имала тежка съдба и намирала подкрепа единствено в сина си Калоян, който искала да възпита по модела на покойния си дядо. И за това не й достигало време, понеже малко след раждането останала самотна майка. За бащата отказвала да си спомня, но му давала да се вижда с детето през уикендите. След раздялата си с него така и не могла да срещне любовта и всяка връзка, която започвала, имала лош финал.

В офиса Лиляна била сред най-кротките и любезни журналисти, но в личния си живот често й се късали нервите и имала истерични изблици. Понякога се налагало майка й да зарязва работата си в районния съд в Монтана, за да идва в столицата и да й помага. Въпреки че вече доста години Боянова живеела в София, не успяла да създаде нито семейство, нито среда и когато й се съберели повече почивни дни, задължително се прибирала в родния дом, за да се спаси от самотата.