В последните дни на 2017 г. семейството на покойния бос на ВИС 2 Георги Илиев се увеличило с двама членове. Сестрата на братя Илиеви – Марияна, е станала майка на момиченца, научи ексклузивно „Ретро“. Двете бебета са близначета и носят имената Ема и Александра.
Марияна Илиева от дълги години живее в родния на фамилията Кюстендил, откъдето е и нейният мъж, потомък на известен местен лекар.

Двамата имат и син, който е кръстен на Георги и визуално прилича много на митичния си вуйчо в детската му възраст. Момченцето вече е тръгнало по стъпките на боса на ВИС 2, тренирайки усилено бойни изкуства. Георги-младши приел с радост новината, че вече ще бъде батко на две момиченца, а по-щастлива от него била баба Венка. Майката на Васил и Георги Илиеви поела по-голямата част от грижите около пеленачетата, защото щерка ѝ още се възстановявала от трудното раждане.

Макар да била пенсионирана по болест и да получавала само инвалидна пенсия, Венка имала голям тренинг с децата, понеже и тримата си наследници отгледала като вдовица. Майката Марияна получила стотици поздравления от съгражданите си в Кюстендил, които се отнасяли с изключителна почит към тяхната фамилия. Сред първите, които ѝ се обадили да ѝ честитят, била и дъщерята на Мая Манолова – Ралица, с която са дългогодишни приятелки. Честитка от снаха си Мая Илиева родилката обаче не получила.

Вдовицата на Жоро Илиев и роднините му са в тиха война повече от 10 години. Семейството било дълбоко обидено на Мая заради това, че присвоила наследството, което им се полагало, и се разпореждала с милионите на покойния си съпруг, сякаш тя ги е натрупала. Освен това държала в пълна изолация трите им осиновени дечица, които изобщо не познавали леля си и баба си. Майката на Георги страдала, че нямала възможност да се радва на внучките си, и единствените техни снимки, с които разполагала, били от съвсем ранната им детска възраст.

Баба Венка нямала представа как изглеждат двете момичета и синът на Георги днес и ако някога ги видела на улицата, едва ли щяла да ги разпознае. За сметка на това пък щерката на най-големия ѝ син Васил поддържала топли отношения с тях. От време на време Ивона се прибирала в Кюстендил предимно когато имало събития, посветени на паметта на баща ѝ и чичо ѝ. Тя все още нямала наследници и се развивала кариерно, защото след разстрела на Жоро прекъснала образованието си в Швейцария, което той изплащал.