Точно 4527 тона стари и опасни боеприпаси отлежават в складовете на Министерството на отбраната и армията. По-малко от една десета от тях са планирани за утилизация през тази година. Това става ясно от справка, предоставена от военното ведомство. В нея се уточнява, че за тази година ще бъдат унищожени и обезвредени едва 400 тона боеприпаси, а догодина още толкова. Цялото останало количество ще престоява в хранилищата, а към него ще се трупат и още излишни боеприпаси, пише "Монитор".

Сериозните числа са на фона и на повдигнатия вече от депутати от Комисията по отбрана дебат за необходимостта от законодателни промени, с които да се затегне охраната на складовете в които се съхранява опасна военна продукция. От МО уточняват сега, че тя е в ръцете на цивилни служители към ведомството, но народните представители настояват да се въведе механизъм за автоматично поверяване на тази дейност на фирма МОБА към Министерството на отбраната, в която работят подготвени бивши военнослужещи и е била създадена точно с цел опазване на такива обекти.

От ведомството на Николай Ненчев все още не са направили предложения в тази посока и МОБА продължава да е изтикана от дейността и да охранява основно имоти с отпаднала необходимост, става ясно още от справката на военното ведомство. В нея се отчита също, че за миналата година МО се е бръкнало с общо над 6 млн. лв. за охрана на складовете си с различна бойна техника и продукция.

„Планираното за утилизация количество боеприпаси е изключително малко и създава сериозен проблем за сигурността алармира в същото време зам.-председателят на Комисията по отбрана в НС и бивш зам.-министър на отбраната полк. Валентин Радев от ГЕРБ. Той уточни, че причината за това се дължи в огромното забавяне от страна на МО при организирането на търговете за избор на изпълнител, който да извърши дейностите. И побърза да подчертае, че той и депутати от парламентарната комисия многократно са поставяли този въпрос пред ръководството на МО.

Отговорното звено във военното министерство, което трябва да организира процедурите, е главна дирекция „Отбранителна аквизиция“. Точно такива натрупани стари боеприпаси, предназначени за утилизация, гръмнаха в Челопечене през 2008 г., като изправиха на нокти цялата държава и предизвикаха лунен пейзаж в района. Затова според експертите не бива да се допуска отлежаване на толкова взриовоопасна продукция.

Полк. Радев препоръча на МО да се върне към практиката, която е въведена, когато той е бил зам.-министър на отбраната – вместо всички боеприпаси да чакат на опашка за утилизация, ведомството да търси начин да ги продаде.

Компании от отбранителната индустрия имат интерес да ги купуват, тъй като могат да ги разглобят и да използват годните части за друга продукция. По този начин министерството от една страна печели средства от старите боеприпаси, от друга – не харчи пари за обезвреждането им. Цената за утилизиране на 1 килограм боеприпаси вървяла между 1 лв. и 2 лв. Това означава, че при най-ниска оферта МО трябва да се изръси с поне 4,5 млн. лв., за да унищожи всички натрупани сега боеприпаси.

Частните на склад при военните паднали двойно

Министерството на отбраната държи и охранява в свои складове близо 3500 тона боеприпаси, които не са на армията, а са собственост на частни фирми. Това се посочва в справка на ведомството, предоставена след запитване . От нея е видно все пак, че количеството е свито значително през последните години, като за сравнение в края на 2014 година то е било над 5000 тона, а в края на 2013 година 8895 тона. Сега са останали 5 фирми от сектора, които използват складовете на МО, уточниха от ведомството. В списъка са „ЕМКО“ ЕООД, на която забегналият в чужбина банкер Цветан Василев се пробва да продаде „Дунарит“, „Сейдж Консултантс“АД, „Евро Ремонт Строй“ ЕООД, „СТВ Трейд“ ЕООД, както и дружество, което е вече в ликвидация. Те държат класически и авиационни боеприпаси, гласи лаконичният отговор на министерството. Други седем компании вече са изтеглили боеприпасите си от складовете на МО до края на миналата година.

В армейските хранилища обикновено остава продукцията, която компаниите са закупили за договорен износ, но сделката с чуждата държава впоследствие е пропаднала. При липсата на собствени складове те се уговарят с МО боеприпасите да останат на съхранение в армейските структури срещу съответна сума. Колко е платеният наем общо от частните фирми за използваните складове за всяка от последните три години обаче от ведомството на Николай Ненчев не казват.

"Няма налична информация, структурирана по заявения начин – обща сума за всички частни фирми за посочените години“, е краткият отговор на запитването. На уточняващия въпрос дали има фирми, които използват складовете без да плащат наем, отново се посочва: „Няма налична информация“. От ведомството посочват само, че определянето на първоначалната месечна наемна цена се извършва по реда на Закона за държавната собственост и правилника за прилагането му. След направено проучване било установено, че пазарните наемни цени на складови площи са в рамките на 4 евро за квадратен метър.

Мълчанието на МО за събраните приходи от частни фирми изненада както ексминистъра на отбраната в кабинета „Орешарски“ Ангел Найденов, така и бившия зам.-министър в кабинета „Борисов“ 1 полк. Валентин Радев. Първият определи този отговор на МО като лъжа, а вторият – като виц. Найденов посочи, че по времето, когато бе начело на ведомството, е бил направен и преглед на всички договори, като имало и такива с безплатно ползване, а в някои от случаите се оказвало, че разходите на МО за охрана на складовете надвишават приходите от наемната цена. Според Радев, който преди него бе в министерството, договори за безвъзмездно ползване не е имало. И двамата подчертаха, че положителна стъпка би било военното министерство направо да продаде складовете, които не са й необходими.

Армията набира над 200 резервисти

Конкурс за набирането на над 200 души в доброволния резерв в армията обяви Министерството на отбраната. Позициите са за Съвместното командване на силите, Военноморските сили и Централното военно окръжие. В резерва се приемат цивилни мераклии да получат армейска подготовка, срещу което получават за цялата година една месечна заплата за съответната длъжност. Такива желаещи всъщност почти липсват, като от 3000 места за резервисти, заложени в Бялата книга за отбраната, заетите са едва 21%. В момента в Народното събрание са внесени поправки от МО в съответния закон, които в окончателния си вариант се очаква да стимулират гражданите за доброволна военна служба.
За обявените сега позиции документи ще се приемат до 14 септември, като може да се посочват до 3 позиции. Сред условията за участие в конкурса са кандидатите да бъдат психологически пригодни за служба в доброволния резерв, да притежават нужното за длъжността образование – в повечето случаи е средно, но има и такива само за висшисти. За някои позиции във Военноморските сили се изисква и владеенето на английски език. Много от длъжностите обаче са по-скоро за обслужващ персонал като шофьори, готвачи, работници в складове и други.

Морските сили вадят 4,7 млн. лв. за ремонт на кораби

Военноморските сили ще извадят близо 4,7 млн. лв. за доков ремонт на кораби. Това става ясно от обявена обществена поръчка, с която се търси изпълнител на дейностите за следващите 4 години. Общо 9 броя плавателни машини ще трябва да бъдат ремонтирани за този период, предвиждат условията в търга. Сред тях са спасителен кораб „Протео“, минен ловец клас „Флауер“, учебен спомагателен кораб, противопожарен, танкер-бункеровчик.
В документацията изрично е подчертано, че избраният изпълнител няма право да иска обезщетение от Военноморските сили, ако те се откажат впоследствие от планираните ремонти в следващите години./БЛИЦ