На 14 октомври Българската православна църква почита паметта на Света Параскева, наричана Света Петка. Тя е една от най-обичаните и тачени светици, закрилница на българския народ.

Родена е в град Епиват на Мраморно море през XI век. Води благочестив живот, а след кончината ѝ нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация.

Денят в чест на света Петка отбелязва завършека на активния стопански цикъл и започва прехода към зимата. По традиция се правят курбани, сборове и служби за здраве и плодородие.

В народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните.

На този ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене.

Денят празнуват и овчарите – на Петковден те пускат кочовете при овцете, след което на овчаря се носи дар баница.

В християнската митология света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене.

Денят се смята за повратен и в някои краища се спазва обичая „полезване”. Според него какъвто човек ти стъпи първи в къщата, определя късмета и здравето през цялата година.

Дните от Петковден до Димитровден имат митичен смисъл, съответстващ на Мръсните Погани дни. Тези 12 дни, наричани още “вълче или вампирско погано”, представляват сакрална граница между старата и новата година. В тези дни чудати и отвъдни същества бродят по човешките земи и светът е по-хаотичен и опасен.

Имен ден празнуват: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Петя, Кева.