Преди да го застигне шеметната кариера на актьор, Захари Бахаров има също толкова вълнуващо детство. Роденият в разгара на лятото на 1980 г. софиянец прекарва безгрижните си години в крайния квартал „Овча купел“. Макар да дружи с хаймани, вкъщи е дисциплиниран като войник, защото неговият дядо е високопоставен полковник от разузнаването, пишат ПИК и Ретро.

Освен игрите по овчекупелските поляни, от деството си Захари помни и Лукановата зима, когато с неговата тайфа крадат мед и го продават с голяма надценка. Спечеленото профукват за електронни игри, които тогава тъкмо превземат младежта у нас. До седми клас учи в специализирана руска гимназия, но езика така и не успява да усвои.

После завършва френско училище, но и речта на Молиер не му се удава. Бахаров признава, че бил рекордьор по отсъствия от часовете и запълвал времето си с висене в модерните тогава столични кафенета. По настояване на родителите си в извънучебно време тренирал и няколко вида спорт. Преминал през ските, леката атлетика, каратето, бокса и завършил с делтапланеризма, но споделя, че се отказал, защото бил припрян и искал моментални резултати.

За пръв път в театъра го завела майка му. Актьорите канили някои от децата от публиката да се качат на сцената и да изиграят брезички. Захари бил един от избраните. В гимназията също участвал в постановка, след която баща му подметнал идеята за НАТФИЗ. Бъдещата звезда започнал почти веднага уроци в школата на Бончо Урумов, където влязъл, рецитирайки стихотворението „Тинтява“ на Валери Петров. Веднага след като завършил академията, го забелязали и поканили в трупата на Народния театър, където стана най-голямата звезда.