Българска асоциация за закрила на пациентите (БАЗП) изразява сериозни резерви към предлаганите промени, свързани със Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА) – системата, чрез която се събират данни за доставените и отпуснатите количества лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, и се проследява наличието на недостиг.

Предложението снабдяването с определени лекарствени продукти да бъде обвързано с наличието на конкретна електронна рецепта поставя основателния въпрос дали по този начин действително се решава проблемът с недостига, или системата просто ще го установява в момента, в който той вече засяга конкретен пациент.

„Ако пациентът трябва първо да получи електронна рецепта и едва тогава да започне търсенето на необходимото лекарство, вече сме закъснели. Лекарствата за хронични и тежки заболявания не могат да се осигуряват в последния момент. Потребностите от тях могат и трябва да бъдат прогнозирани.", казва адвокат Пламен Таушанов от Българска асоциация за закрила на пациентите.

За пациента въпросът всъщност е много по-прост от механизмите, които обсъждаме: ще получа ли необходимото лечение тогава, когато имам нужда от него, в необходимото количество и без прекъсване?

Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти вече разполага със значителен обем информация за движението и наличностите на лекарствени продукти. Затова според БАЗП, преди да се въвеждат нови ограничения и механизми, трябва да бъде направен задълбочен анализ на данните, с които държавата вече разполага.

Този анализ трябва да даде ясен отговор: какви количества се заявяват, какви действително се доставят, колко от тях реално достигат до аптечната мрежа, кои лекарствени продукти системно не достигат и най-вече – къде по веригата възниква дефицитът.

„Ако аптеките заявяват определени количества, но те не могат да бъдат осигурени, решението не е да чакаме следващата електронна рецепта. Трябва да разберем защо необходимите количества не достигат до българския пазар и къде точно възниква проблемът."

Недостигът на лекарства може да има различни причини и да възникне на различни места по веригата – при производството, доставките, разпределението или по-късно при достигането на лекарствения продукт до аптеката. Затова всяка национална мярка трябва първо да установи причината, а след това да предлага решение.

Аптеката е последното звено преди пациента. Тя не може да осигури количество, което не е достигнало до нея или до търговците на едро.

„Ако лекарството го няма, електронната рецепта няма да го направи налично."

Рецептата удостоверява медицинската необходимост на конкретния човек. Тя не може да компенсира недостатъчните доставки и не може да реши проблем, възникнал по-рано по веригата на лекарствоснабдяването.

И точно тук пациентът не бива да се превръща в заложник на слабостите в системата – да има назначена терапия и валидна рецепта, но въпреки това да обикаля аптеки, да звъни по телефони и да търси сам лекарството, от което зависи лечението му.

При вече съществуващи затруднения с наличността на определени лекарствени продукти подобен подход трябва да бъде преценен много внимателно, защото може да доведе до обратен резултат – вместо до по-добро управление на недостига, до допълнително затрудняване на достъпа до наличните количества.

БАЗП поставя и още един съществен въпрос – как на практика се определят „достатъчните количества" лекарства, необходими за здравните потребности на населението.

Историческото потребление само по себе си не винаги показва реалната медицинска потребност. Ако даден пациент не е успял да започне лечение именно защото лекарството е липсвало, неговата потребност може изобщо да не се появи като реализирано потребление.

Затова е важно да знаем не само колко опаковки са продадени, а колко пациенти действително се нуждаят от съответното лечение, колко от тях го започват навреме, при колко терапията се прекъсва и къде остава неудовлетворена медицинска потребност.

Има съществена разлика между това едно лечение формално да съществува и то реално да достигне до човека, който има нужда от него.

Българска асоциация за закрила на пациентите подкрепя европейската посока към по-сигурни и устойчиви вериги за доставка на критично важни лекарствени продукти. За пациентите обаче тази политика има смисъл само ако води до конкретен резултат – необходимото лекарство да бъде налично тогава, когато лечението трябва да започне или продължи.

Затова Българска асоциация за закрила на пациентите настоява: първо да бъдат анализирани в пълнота данните, които вече се събират чрез СЕСПА; да бъде установено къде реално възникват дефицитите и какви са причините за тях; да има ясни критерии как се определят необходимите и достатъчните количества лекарствени продукти; системата да се развива в посока прогнозиране и ранно предотвратяване на недостига, а не само да реагира, когато конкретният пациент вече не може да получи лечението си.

„Пациентът не трябва да бъде заложник на проблеми, които възникват по веригата на лекарствоснабдяването. Когато лекарят е назначил лечение, пациента трябва да може да го започне навреме и да го продължи без прекъсване. Това е истинската мярка дали системата работи.", казват от организацията.