Употребата на захар през първите 1000 дни от живота, от зачеването до около две години и половина, може да остави траен отпечатък върху психичното здраве и да увеличи вероятността от тревожност години по-късно, съобщи „Евронюз“.

Ограничаването на захарта в ранното детство е било свързано с различия в предпочитанията към сладки храни, психиатричните и психичните показатели, както и със структурни различия в мозъка.

„Познаването на пълното въздействие, което захарта може да има върху физическото и психичното ни здраве през целия живот, би могло да подпомогне политиките в областта на общественото здраве и да промени начина, по който се храним“, заяви водещият автор на изследването Хана Навратилова.

Учени от Университета в Съри анализираха медицинските данни на повече от 45 000 души, родени между 1951 и 1956 г. Периодът обхваща както следвоенното ограничаване на захарта във Великобритания, така и годините след премахването му.

Във Великобритания захарта е била разпределяна с купони от 1940 до 1953 г., като приемът при възрастните е бил ограничен до приблизително 40 грама дневно.

Проучването, публикувано в списание Translational Psychiatry, сравнява хора, които са били изложени на ограниченията още в утробата и след това до шест, 12, 18 или 24-месечна възраст, както и хора, засегнати само преди раждането, с участници, които никога не са били под подобен режим.

Хората, изложени най-дълго на ограниченията, са съобщили за по-слабо предпочитание към сладки храни и значително по-нисък риск от тревожност в зряла възраст. При тях вероятността от тревожност е била с 33% по-ниска спрямо хората, които никога не са били засегнати от ограниченията.

При тези групи тревожността и депресията са се появявали и на по-късна възраст. Средната възраст за поява на тревожност е била около 62 години при хората, изложени най-дълго на ограниченията, в сравнение с 55 години при останалите.

След премахването на ограниченията консумацията на захар бързо се е увеличила, отбелязват учените, но ефектите от по-ниския прием в ранна възраст са се запазили години наред.

„Въпреки увеличената консумация на захар след края на ограниченията, ранната хранителна среда изглежда има трайно значение за психичното здраве“, заяви Нобар Гайфман, професор в Университета в Съри и старши автор на изследването.

Първите 1000 дни от живота са критичен период за развитието на мозъка, а храненето през това време може да предизвика трайни структурни промени, отбелязват авторите. /Източник: БГНЕС